На 5 ноември аз, заедно с още 8 ентусиасти и нашите учители - г-жа Елена Смилкова, г-жа Десислава Станоева и г-жа Таня Бикова дадохме старт на едно вълнуващо приключение в Рила планина. Рано сутринта отпътувахме към хижа Трещеник, където вечерта щяхме да пренощуваме. Набързо оставихме раниците си в хижата и с нетърпение се отправихме към нашето планинско приключение.

     Началото беше поставено в местността Нехтеница от където по приятна планинска пътека достигнахме до първото от Якорудските езера - Рибното и направихме кратка почивка, за да съберем сили за предстоящото изкачване. Интересното едва сега започваше и никой нямаше и представа какво ни очаква след приятната разходка по пътеките, огряни от ноемврийското слънце. Безпроблемно достигнахме и до второто от якорудските езера, носещо името Мъртво езеро. Там направихме кратка фотопауза и сеполюбувахме на красивите рилски пейзажи.

     Истинското изпитание, а именно изкачването до връх Ковач на височина 2634м, предстоеше. Въпреки, че трудността беше видима за всички, никой от нас не се отказа.

     Всички заедно поехме през огромните скални масиви на Якорудския циркус и стръмните улеи, водещи към Рилското било, от където се откриваха спиращи дъха гледки. Изкачването по източния склон повиши адреналина ни и въпреки умората, продължихме напред към целта си. То беше най – вълнуващата част от приключението, но същевременно изискваща воля и силен характер. Напрежението се удвои, когато един от камъните се отрони и полетя надолу, право срещу нас. Гледайки как камъкът се приближава, изпитах смесица от емоции, но може би страхът надделяваше. Вероятно такова е било усещането и за останалите, но като истински туристи реагирахме бързо и навреме и за щастие се разминахме без инциденти.

     Ледът и пронизващият вятър ни съпътстваха до върха, но това не ни попречи да запазим доброто настроение. Преминавайки през куп препятствия, достигнахме връх Ковач и запечатахме този момент в снимки, улавящи красивата панорама, откриваща се от върха.

     Слизането се осъществи по приятен и не чак толкова екстремен маршрут. Слизахме бързо, заредени с положителни емоции и удовлетворени от факта, че издържахме теста на характери и не се отказахме от изпитанието. Позволихме си даже леко пързаляне по трева, което беше съпроводено с куп шеги и закачки.

След 6 часа и 30 минути планински преход ние, покорителите на върхове, достигнахме успешно до хижата. Там топлината и уютът предразполагаха към един приятен завършек на уморителния ден с интересни игри и разговори за впечатления и емоции от преживяното.

     На следващия ден направихме лека разходка /12 км/ до хижа Грънчар, а ентусиастите продължиха разходката с изкачване до местността Джанка – голям кръстопът на билото на Рила, където се пресичат маршрутите към връх Мусала, хижите Грънчар и Заврачица, както и пътя към язовир Бели Искър.

Разходката за деня приключи с вкусен обяд, след което отпътувахме обратно към Благоевград.

Отдадени на сладката умора, пред очите на всички се редуваха невероятните пейзажи, а в ушите ни звучеше легендата за храбрият царски ковач, който със съветите и предаността си спасил царския живот и на чието име е наречен върха КОВАЧ.

Така завърши приятният уикенд в Рила, заредил ни с много усмивки и положителни емоции, накарал ни да обикнем още повече природата и нейните красоти.

Автор: Елена Калинова 11^в клас

Снимки: Елена Смилкова