Здравейте, приятели на туризма! С радости ви съобщавам, че тази година празненствата по случай отбелязването на деня на свободата, гордостта и единството на българския народ за членовете на туристическия клуб на ПМГ „Акад. С. П. Корольов" – Благоевград започнаха преди да настъпи 3 март – още на 27 февруари. Тогава бе проведена поредната екскурзия на клуба, която умело успя да обхване забележителностите в град Кюстендил и неговите околности, като изпълни сърцата на туристите с възхищение и любов към българското. Чрез настоящата статия следва да ви преведа през нашето малко приключение в Кюстендилското поле.
     Преди да достигнем до Кюстендил, имахме възможността да се насладим на красотата на родната природа в лицето на Скринския пролом в долината на река Струма. Макар и околните нему хълмове да се смятат за лобното място на Самуиловия брат Арон, убит от самия Самуил, поради предателство, ние излязохме от пролома изпитващи тиха радост от посещението на първата забележителност по пътя – църквата „Свети Иван", в която мнозина запалиха свещи и с вяра прошепнаха желанията си.
     Следващата ни спирка бе китното село Невестино и основен обект на вниманието стана Кадин мост, свързващ двете части на селището, които са разположени на двата бряга на река Струма. Около този мост се носят много легенди, най-популярната от които разказва за смела и изключително красива невеста, чиято прелест приковала вниманието на местния кадия до такава степен, че той поискал да й изпълни едно желание. Младото момиче, без да се поколебае, пожелало управникът да изгради мост над реката, за да може то да посещава майка си, живееща на отсрещния бряг. Кадин мост е всъщност едно уникално архитектурно постижение и, бидейки построен през 1470 година, той е сред най-старите в страната. В близост до моста има чудесен парк, който достига до брега на реката. Намиращият се там малък кей предлага неповторима гледка и следователно страхотна възможност за снимки, от която нямаше как да не се възползваме.
     Докато автобусът пътуваше към Кюстендил, господин Драгоев ни запозна с основни акценти от историята на древния град. По-късно те бяха потвърдени и от екскурзовода на Регионалния исторически музей „Академик Йордан Иванов" – Кюстендил Давид Алфандари. Градът всъщност има осемхилядолетна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. Бил е населяван от траките през бронзовата епоха, а след падането на Тракия под римска власт е бил наречен Пауталия(което значи баня), заради балнеолечебните ресурси, на които е богат. По времето на император Марк Улпий Траян селището получава градски статут и бива прекръстено на Улпия Пауталия, тъй като лековитите му терми успели да излекуват император Траян от кожно заболяване. След Великото преселение на народите градът бива завладян от славяните и наименованието му се променя на Велбъжд, навярно съвпадащо с името на местния вожд. Съвременното название Кюстендил пък се корени в традицията на османските турци да наричат новозавладените земи на името на последния им защитник – Кюстендил означава Константинов град.
     Основната сграда на Регионалния исторически музей включва 3 зали. Първата от тях проследява историческото развитие на Кюстендил през различните епохи. Експонатите на отделните експозиции се разглеждат по посока на часовниковата стрелка и обрисуват картината на живота през съответните исторически периоди. Голямо впечатление у нас остави възстановката на трако-римска четириколка от III век. Но още по-любопитен се оказа фактът, че най-старият познат досега календар в Европа, който е на повече от 6 хиляди години, се съхранява в Регионалния исторически музей в Кюстендил. Календарът представлява таблица, врязана върху основата на глинен модел на пещ, и показва дните в един лунен месец и месеците в една слънчева година. Музеят в Кюстендил съхранява и античен постамент за слънчев часовник, а в центъра на града може да се види и копие на самия часовник. В края на първата зала видяхме постер, ясно показващ релефа на Кюстендилския регион и разположението на стената около града, която дълго време го е предпазвала от набези. Там също бяха отбелязани най-старите и значимите за областта църкви. Отстоящата от лявата страна зала съхранява богата нумизматична сбирка от сечените през отминалите векове монети, а намиращата се в дясно зала предложи на вниманието ни различни книги и писмени исторически документи, намерени в региона.
     Пространството в сградата на музея обаче се оказва крайно недостатъчно за всички ценности, които е събрал през годините. Затова и етнографската изложба се намира в отделна сграда. В нея се срещнахме с нашата екскурзоводка госпожа Мирослава Таскова, която ни придружаваше почти до края на екскурзията. Етнографската експозиция, представена ни от госпожа Таскова, ни позволи да придобием ясна представа за епохата на българското възраждане. Експонатите бяха наредени под формата на различни занаятчийски работилници, в които могат да се видят автентични продукти на дадения занаят, кукли в облеклата на съответните майстори и семействата им, както и на техните клиенти. В състава на изложбата влизаха и други любопитни предмети като старинна музикална кутия и един от първите модели фотоапарати.
     Срещу главния вход на музея се издига сградата на някогашния най-голям тютюнев склад в града. В нея са се пазели тютюневите партиди на един от най-крупните търговци на тютюн в България – евреинът Жак Асеов, който, по думите на Давид Алфандари, е прототип на героя Борис Морев от романа „Тютюн" на Димитър Димов, а самият склад – на склада на фирма „Никотиана", от който започва историята на Морев. Предвижда се в скоро време сградата да обедини на едно място всички налични колекции на Регионалният исторически музей, но до момента средствата за тази цел са успели единствено да обновят фасадата й. Именно пред нея се събрахме за обща снимка под топлите лъчи на огрялото ни слънце.      След това се отправихме към следващия интересен обект – средновековната църква „Свети Георги" в квартал Колуша. Мирослава Таскова ни разказа много за него.  Оказа се че храмът датира от към края на Х - началото на XI век и е създадена изцяло по византийски образец. Кръстокуполен е, от типа „вписан кръст", и е съграден от тухли върху каменни основи. Използвана е техниката на „скритата тухла", при която редовете тухли са замазани през един по фасадите, за да се придаде усещане за лекота и естетически правилни форми. Наблюдава се и силно характерният за тогавашната архитектура украсителен елемент тип „вълчи зъб".  Църквата „Свети Георги" е изградена на мястото на старо езическо светилище, чиито останки все още могат да бъдат видeни, най-вероятно с намерението великолепието й да обръща неверниците към християнството. Била е изографисвана 3 или 4 пъти, за което се съди по броя на откритите пластове в различни багри. Куполът навярно е бил изписан през XV век, съдейки по характерните за тогавашната стенопис елементи – ореолът на Бог Отец има триъгълна форма, изобразяваща триединството. Четирите носещи колоните вътре в църквата имат форма на правоъгълни паралелепипеди, като на съответните стени на двете предни и на двете задни колони са изобразени светци от мъжки и женски пол, прославили се по подобен начин. Повечето образи са непълни, някои дори са неразпознаваеми, но най-добре е запазен този на свети Никола. И тъй като неговият образ е разположен от дясната страна, а обикновено там бива изографисан образа на светеца, чието име носи дадения храм, има основание да се смята, че по начало старинната църквата е била наименувана „Свети Никола", обаче по-късно като дъщерна църква е приела името на византийската църква майка. Забележително е и наличието на графити по повечето стенописи. В случая под графити се разбира драскотини, недълбоко издълбани от посетителите на храма. Някои представляват имена, други изобразяват животни и различни предмети, може най-голямо впечатление у нас остави изображението на кораб. Драскотините всъщност не се приемали като опити за оскверняване на свещените образи, а само като желание на миряните да оставят спомен за своето идване. Съществува предположение, че в двора на църквата се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 година. В непосредствена близост до църквата „Свети Георги" се намира възрожденска сграда, която приютява част от запазените от епохата на възраждането икони и други паметници на църковната живопис. През XIX век църквата е разрушена до основите на сводовете и е възстановена от ктитора дядо Стоян от тогавашното село Колуша между 1878 и 1880 година.

     Събрал всичките си пътници, вдъхновени от разглеждането на красивите в своя вечен мир образи от иконите, автобусът потегли към хълма Хисарлъка, за да ни заведе до късноантична и средновековна крепост Пауталия-Велбъжд. С помощта на госпожа Таскова научихме, че крепостта е изградена в края на IV - началото на V век и има форма на неправилен многоъгълник, като североизточната част е силно стеснена и удължена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и квадратни кули. Триъгълните са само 3 и са образувани при престрояването на крепостта през VI по времето на император Юстиниан I. Тогава по крепостната стена били направени промени и тя преминала по диагоналите на 3 квадратни кули, като външните им части останали да подсилват стената под формата на триъгълни, на пръв поглед безцелно издигнати кули. Разхождайки се по дължината на стените, имахме възможността да се насладим на прекрасната панорамна гледка към град Кюстендил и да си направил чудесни снимки. Крепостта Пауталия-Велбъжд преживяла Първата и Втората българска държава и била съборена от османските завоеватели през XV век. По време на Втората световна война пък на територията й бил изграден нацистки бункер, който понастоящем е затворен. През 2014 година под ръководството на архитект Юлий Фърков започва частична реставрация на крепостта, но и до момента части от зданието са забранени за туристите, поради липсата на обезопасяване. Заедно с реставрацията на крепостните стени обаче е изграден умален модел на амфитеатър с 300 места. В дясната му част имаше една много любопитна лично за мен чешма, чието корито представлява обърнат капак на старинен каменен ковчег, но според Мирослава Таскова това бе много често срещан случай при изграждането на чешми.

     Последва 15-минутно слизане пеша до централната част на града, където имахме едночасова почивка за похапване и закупуване на мартеници. Несъмнено най-добро впечатление на направиха ръкоделията и мартеничките от естествена вълна. Те най-пълно олицетворяваха народните ни традиции за празника на Баба Марта, а непринудената им красота и тяхната вълнуваща история ни накараха да се гордеем с корените си.
     След почивката всички заедно се отправихме към джамията „Ахмед бей", която понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.  Според предания е изградена върху основите на средновековната българска църква „Света Неделя" и в пряка близост до нея се намират римските терми. От тях могат да се видят каналите, през които е протичала топла вода. Така тези канали са функционирали като отоплителна система за баните. От самите терми е запазен само един малък басейн. От другата страна на римските бани се намира прословутата „Чифте баня",  от чиито басейни се е изпарявала вода повече от 100 години. Мирослава Таскова ни разказа, че експонираната във вече недействащата джамия етнографска изложба е съставена от предмети, събирани с години от българката Мила Милчева и сестра й. Мила Милчева е била една от най-уважаваните майстори на четката в Германия и е живяла дълги години в Мюнхен. Имала е идея да създаде музей на българското изкуство в германския град, но не е получила подкрепа от България и за съжаление не е успяла. След смъртта й през 2014 година неин роднина подарява колекцията й на Регионалния исторически музей, за да не останат нейните усилия напразни. Експозицията включва много автентични носии и техни картонени макети, прелестни накити, занаятчийски произведения и други различни предмети от възрожденската епоха. Най-силно впечатление ни направиха моделите на елегантни съвременни дрехи, изобразени на хартия заедно с народна носия, от чиито мотиви са вдъхновени – включени бяха дори и бански костюми!
     Следващата забележителност по пътя беше Пирговата кула и имахме щастието тя да се намира съвсем близо до джамията „Ахмед бей", тъй като очакващият се за деня дъжд не заваля преди да сме достигнали входа й. Названието на зданието произхожда от гръцката дума „пиргос", което означава кула. То датира от Средновековието и има 3 етажа, първият от които някога е служел за склад, а сега помещава изложба от снимки на стария град Кюстендил. Последните са безценен източник на информация за начина на живот на дедите ни, техните традиции и култура. Вторият етаж на кулата е бил пригоден за живеене, за което се съди по наличното там огнище, а третият бил предназначен за кръговата отбрана с вертикални и кръгли бойници. Екскурзоводката ни обясни, че тъй като наскоро реставрираният покрив не се застъпва напълно със стени, често пъти на последния етаж намират мъртви гълъби. Точно тогава един влетя под покрива и започна да се разхожда около нас. В началото изглежда се стресна от нас, въпреки че ние бяхме дори по-уплашени за съдбата му след разказа на госпожа Таскова, след това като че ли ни сметна за приятели и даже искаше да ни изпрати, а щом тръгнахме да слизаме по тесните стълбички надолу, сякаш умишлено прелетя под свода на покрива, за да ни олекне на сърцата!
     На излизане от Пирговата кула дъждът все още не беше спрял и ни придружи чак до следващата ни спирка - Къща-музей „Димитър Пешев". Тук сърцата ни затуптяха още по-силно, чувайки историята на Димитър Пешев и неговите съграждани от Кюстендил депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов, стоящи в основата на спасяването на българските евреи. Само нашият малък народ е имал тази огромна смелост да се противопостави успешно пред могъщата Германия в името на спасението на хиляди невинни животи. Това несъмнено е един от най-основните поводи да се гордеем, че сме българи! В следващите редове ще ви разкажа накратко какво ни разказа Мирослава Таскова за Димитър Пешев. На 8 март 1943 година подпредседателят на Народното събрание Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша. На 17 март политикът инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43-ма народни представители. Заради това на 26 март Пешев е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване. Въпреки приноса на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи, през 1946 година Народният съд го осъжда на 15 години затвор за фашистка дейност и антисемитизъм, като в действителност той се явява спасител на хиляди евреи. След застъпничеството на евреин, имащ влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, Пешев е освободен след 13 месеца. Лишен от правата да практикува професията си на адвокат, през последните 27 години от живота си той е осъден на бездействие пенсионер без пенсия и за щастие успява да се подслони при семейството на сестра си. Дори не можем да бъдем сигурни, че е разбрал за обявяването си за праведник на света, заедно със своите съмишленици, което става малко преди смъртта му през 1973 година. А едва преди няколко години по официална покана на Израел неговата племенница получава отличието, чиито символи се пазят в Къща-музей „Димитър Пешев". Къщата е точно копие на родния дом на Пешев и действащата в нея изложба включва оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 година. Макар и да не се ползваме с особено уважение сред останалите европейски народи, ние българите няма как бурно да не се възрадваме от произхода си при посещението на подобни места, пазещи историята за великите дела на нашите сънародници.
     Такива патриотични чувства у нас, екскурзиантите, предизвика и последното предвидено в плана място за разглеждане - Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора". Тук обаче трябваше да се разделим с госпожа Мирослава Таскова, което ни понатъжи, защото тя бързо бе успяла да спечели симпатиите на всички. Наш екскурзовод в галерията беше госпожа Бойка Велинова, която още в началото ни омая с лекция за живота и творчеството на знаменития български художник Владимир Димитров, наречен с пълно право „Майстора". Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош, а по-късно семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от неговите съгражданите средства отива да учи в София. Изминава пеш разстоянието от Кюстендил до столицата и постъпва в Рисувалното училище като извънреден ученик. В своя начален период рисува главно портрети, а по време на Балканската и Първата световна война е военен художник по собствена воля и в редица картини отразява българското участие във военните действия и живота на фронта. С тези си творби се стреми да покаже ужаса и безсмислието на войната и с тях участва в българска изложба в Берлин. През живота си посещава и много други европейски градове, като от най-голямо значение се оказва пребиваването му в Рим. Там взема участие в годишната изложба на римските художници с 30 рисунки с туш, които са откупени наведнъж от американския колекционер Джон Крейн. Впечатлен от таланта на Владимир Димитров, американецът го кани да работи за него в Ню Йорк, но родолюбивият художник не може да понесе живота там и се завръща, за се установи в село Шишковци. Там прекарва остатъка от живота си и създава едни от най-прекрасните си творби. В творчеството си Майстора улавя българското в неговата неподправена красота, рисува прости на практика мотиви, но им придава особена прелест. Основни обекти на творческата му дейност са обикновените хора и техният отруден делник. Художникът открива красота дори и в ежедневната баналност, обича родината и своите сънародниците и с изключителен талант предава любовта си към тях върху платната си. Понастоящем художествената галерия в Кюстендил, носеща неговото име, притежава основната и най-голяма колекция от творби на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Галерията се отличава като единствената в България с естествено горно осветление на тавана и благодарение на това картините на Майстора блестят под лъчи на естествената слънчева светлина и особено така наречената „Българска Мадона".      Последва едночасова почивка, която част от нас употреби за разходка под лъчите на залязващото слънце. Преминахме покрай възрожденската църква „Успение Богородично" и църквата „Свети Великомъченик Мина", която е умалено копие на храм-паметника „Свети Александър Невски". Други обиколиха сергиите с мартеници, трети пък – магазинчетата около градския център. Накрая всички се събрахме на площада и се отправихме към автобуса. По пътя господин Антон Драгоев и господин Владимир Стоянов ни позабавляваха с уменията си да рецитират и да разказват вицове. Прекарахме един чудесен и ползотворен ден, който завинаги ще запомним с невероятната историческа и културна атмосфера в град Кюстендил.

Статията изготви:
Мария В. Цветкова от 12. клас