На 30.01.2016г., група ученици и учители от Туристически клуб на ПМГ – Благоевград отидохме на екскурзия в Перник. Тук е моментът, в който предполагам, че известна част от четящите ще си кажат: „Че какво пък толкова има за гледане в Перник?" Признавам, че и моята първоначална реакция беше такава. Всъщност, се оказа, че не само има какво да се види, а остана и за следващо пътуване. Но всичко по реда си.

Да започнем от самото начало.

Тридесети януари, първи ден от ваканцията, приятно въодушевени от предстоящите ни почивни дни, започнахме нашето малко пътешествие във видимо добро настроение. В автобуса беше топло, шофьорът караше внимателно и независимо от дъждовното време, мога да кажа, че всички се чувствахме добре – говорихме си, слушахме музика и съвсем неусетно пристигнахме.

Първа спирка – Подземен минен музей, Перник.

Музеят на минното дело е уникален за Балканския полуостров. Разположен е в две от запазените галерии на първия подземен рудник, който е работил от 1891 до 1966г. Посетителите имат възможността да проследят историята на въгледобива в автентична руднична атмосфера. Тридесетте експозиционни камери проследяват развитието на въгледобива от ръчния добив, през извоза на въглища с коне до съвременните механизирани комплекси.

Сега ще погледнем през моите очи част от експозицията на музея.

Както се досещате, човек може да отдели цял един ден на това място.
На входа на музея има добре съхранено дърво на пет милиона години, което според вярванията носи щастие на докосналите го.

Следваща спирка – 25-ти Международен фестивал на маскарадните игри.
На това събитие може да отделите не един, а цели три дни, колкото трае най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Първото му издание е на 16 януари 1966 г. От началото на месец декември 2015 г. всеки българин може да се гордее, че пернишкият празник фигурира в списъка на Юнеско за нематериално културно наследство.
Част от цветната феерия, на която станахме свидетели.

Колкото и да не ни се тръгваше, защото ще се съгласите, че подобно събитие е уникално, следващата дестинация вече ни очакваше – РИМ(Регионален исторически музей), Перник.

Създаден е през 1953г., като през 1957г. е открита първата изложба. Музеят е разделен на следните отдели: „Археология", „Етнография", „Българска история", „Минно дело". Както можете да се досетите, това е следващото място, за което ви препоръчвам да си отделите цял ден. Ето и съвсем малка част от това, което можете да видите в музея.

В ранния следобед, се изкачихме по... мнооого стълби до едно наистина прекрасно място – крепостта Кракра. Нито снимките, които ще видите по-надолу, нито моите думи ще са достатъчни, за да се докоснете до вълшебството, което се разкри пред очите ни. В подкрепа на казаното, нека ви разкажа още малко за историята на тази крепост. Една от най-големите по нашите земи, обхващала е площ от около 50 декара и е построена върху древно тракийско селище. Неин владетел бил видният болярин и военачалник Кракра Пернишки, който е описан във византийските хроники от онова време като праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Водил самостоятелни битки срещу Византийската империя. Дали защото всичко беше покрито с бял и пухкав сняг, сякаш навалял от приказките, или заради прозрачната тишина, а може би заради великия Български дух, който носи всяко българско сърце, но имах усещането, че времето е спряло, за да ни пошепне за славните времена на нашия народ.

 Следващата забележителност за всички туристите беше водопадът Бучалото в град Радомир или „Радомирската Ниагара", както го нарича поетът Иван Вазов в своите пътеписи. Едва ли има някой от нас, който да не изпитва спонтанно възхищение, виждайки водопад. Оставете си известно време, за да се полюбувате на тази природна красота.

Започнахме нашето малко пътешествие със свидетелства за човешката дейност (Минния музей) и го завършихме със средище на човешката духовност – църквата „Св. Спас" или „Възнесение Господне" в Старо село. Тя е изографисана според Паисиевата „История славянобългарска". Ясно са запазени изображенията на  Св. Св. Кирил и Методий, Св. Йоан Рилски, Св. Цар Давид – българин, Св. Иван Владимир Български, Св. Мъченик Ангел – българин. До образите на царете, патриарсите и светците, специално е написано, че са българи. Неслучайно храмът е известен като „църквата на българските светци".

Видяхте накратко през моите очи нашата екскурзия. Надявам се, че ви е било интересно. И в заключение ви напомням да си отделите известно време, да съберете малко багаж и да организирате вашата екскурзия. Дали да е в Перник? Не знам. Защото всъщност където и да отидете в нашата малка България, дори в съседното селце, вярвам, че ще се върнете по-спокойни, по-усмихнати, може би по-горди и със сигурност по-богати. Защото както са казали мъдрите хора – единственото, за което харчиш, а се връщаш по-богат, е пътуването.

Вероника Везенкова, 10 „Б" клас

Снимки: Вероника Везенкова; Владимир Стоянов