• A-
  • A
  • A+

Конкурс за есе на Настоятелството на ПМГ „Акад. Сергей Корольов"

 Първо място: Катерина Росенова Василева, 11.в клас

 Искам да променя образователната система

 Според американския философ Джон Дюи: "Образованието не е подготовка за живота - то е самият живот." Този цитат важи с пълна сила в нашето съвремие, тъй като в динамичната епоха на технологиите и непрекъснатите иновации човек следва да бъде добре информиран по отношение на случващото се в заобикалящия го свят, както и да има активна гражданска позиция по актуалните въпроси - били те от обществен, морален, научен или културен порядък. С оглед на настоящата обществено-политическа ситуация на собствената ни държава можем да стигнем до извода, че имаме нужда от способни млади хора с широкообхватни и задълбочени знания и умения, които да изградят едно стабилно и обещаващо бъдеще на страната ни за идните поколения, както и да осигурят и утвърдят позицията на България като конкурентноспособна държава в Европа и света. Противно на убежденията на по-голямата част от населението на страната, според което държавата ни главоломно и безвъзвратно върви към своя постоянен упадък и за младите хора би било по-добре отрано да емигрират в чужбина, България всъщност има бъдеще. Това бъдеще е закодирано в нейното младо поколение, което е тук и сега, амбициозно и готово да се развива и да върви с уверена крачка по пътя към успеха - но само ако за тази цел му бъдат предоставени необходимите условия и възможности за развитие и прогрес. Именно тук се намесва образованието.

Абсолютно логично би било да приемем, че тъкмо образованието се обособява като най-ключовият фактор не просто за положителното развитие на една страна, но и за нейното устойчиво бъдеще като прогресивна такава. Не друг, а именно децата, които чуват своя първи училищен звънец (а дванадесет години по-късно и своя последен), държат в ръцете си бъдещето; техни са кръстопътищата, пред които ще се изправя държавата ни, принадлежат им всички идни решения и избори, всички бъдещи успехи и грешки, както и отговорността за поколенията, които ще дойдат след тях. И тъкмо поради тази причина властимащите трябва да мислят перспективно и прогресивно, с поглед, отправен към това бъдеще, което в своята цялост се побира в малките, но всъщност толкова големи и изпълнени с потенциал деца. Децата, които, прекрачвайки училищния праг, следва да видят пред себе си обещаващата светлина на най-хубавите, любопитни и изпълнени с новости години от своя живот; годините, в които те ще придобият най-значимите знания и умения за своето бъдещо развитие, за да се превърнат в отговорни, идейни и самоуверени личности, които да поведат страната ни напред. Така изглежда образованието, което всички те заслужават - образование, което изгражда личности, а не машини; индивидуални и вечно творящи себе си хора, а не безлична и разрастваща се маса, неспособна да се организира и да изгради активно гражданско общество, което да защитава интересите си и да кове собственото си бъдеще посредством критично мислене, креативност, самостоятелност, увереност и правилен подход.

Според Програмата за международно оценяване на учениците (или още PISA)¹ българските ученици показват резултат доста под средния за програмата при проверка на тяхната способност практически да прилагат знанията, получени в училище. За радост, България не заема последните места (според резултати от изследването, направено през 2015 г.), но въпреки това позицията ѝ не ни предоставя възможност да кажем с увереност, че страната ни върви напред в развитието на своята образователна система и успява да интегрира в нея методи, чрез които учениците да се подготвят адекватно за своя бъдещ житейски и професионален път. Подобен резултат, сравнен с държави първенци като Сингапур, Япония, Китай, Финландия и Канада, показва, че методите на българската образователна система са значително изостанали. Ако страната ни има амбиции да бъде равнопоставена с останалите държави по света от гледна точка на политическите и икономическите показатели за развитие, от нея се изисква на първо място да подобри стандарта си на образование, за да осигури възпитанието и обучителния процес на новото поколение успешни граждани, които да поемат нейното управление.

Но какво липсва в настоящата образователна система, за да бъде обосновано нейното заклеймяване като закърняла и изостанала? Резултатите от PISA достатъчно ясно открояват най-належащия проблем - неспособността на децата да приложат в реалния живот знанията, които са получили в училище. Чисто теоретично тъкмо това би трябвало да е основната цел на една ефективна образователна система - да обучава и подготвя способни личности, които практически да могат да се справят с проблемите и предизвикателствата, които животът ще им отправи след завършването на училище. В рамките на образователния процес децата следва да се учат как да анализират актуални въпроси, да разсъждават и да мислят критично, вместо просто да заучават вече изведени факти и чужди гледни точки по поставяните проблеми. Именно към развитието на подобно критично мислене се стремят всички алтернативни методи на обучение като метода Монтесори, педагогиката на Френе, Валдорфската педагогика и финландската образователна система. Като пример можем да дадем насърчаването на самостоятелността в метода Монтесори, където е в сила принципът: "Помогни ми да го направя сам" - т.е. двигателят на учебния процес всъщност е самият ученик, който се стреми сам да достига до отговорите на поставяните въпроси, докато педагогът само наблюдава действията и прогреса му и помага при нужда. Финландските педагози също насърчават не заучаването и сляпото възпроизвеждане на факти, както често наблюдаваме при стандартния учебен процес, а умението да се ползват справочници, калкулатори, интернет и други източници на информация, както и задълбоченото размишляване и самостоятелното откриване на фактите и отговорите, защото както казват финландците: "Или се учим да сме готови за живота, или да сме готови за изпитите. Ние избираме първото."

Характерен за алтернативните образователни методи е и индивидуалният подход, като за да бъде той налице и в собствената ни страна, броят на учениците в настоящите класове трябва да бъде намален. Това би предоставило на педагога възможността да обръща достатъчно внимание на всеки ученик поотделно и да бъде запазена така важната комуникация между учител и ученик, която често липсва в стандартния процес. Друга възможност за подобрение е промяната в системите за оценяване - педагогът би следвало да дава цялостна и подробна оценка за поведението и представянето на ученика, базирана найвече на наблюдението върху него (подход, наличен при Валдорфската педагогика и финландската система) - вместо традиционното числено оценяване, както и премахването на общите изисквания към учениците и заменянето им с индивидуални такива, за да няма изостанали и демотивирани да вземат участие в учебния процес деца. Колкото до самия индивидуален подход, той се изразява най-вече в зачитането на индивидуалните интереси, възможности и компетенции на всяко дете; в уважението към неговата личност и избора му, както и в съобразяването на учебния план с нуждите, прогреса и желанията на ученика. По този начин се преодолява най-големият проблем в настоящата образователна система - проблемът, който над 75% от учениците² посочват като най-демотивиращ и възпрепятстващ ефективното им развитие - а именно скучният учебен процес. Чрез адекватни реформи и успешна интеграция на подходящи интерактивни методи на обучение като специализирани занимателни игри, технологии, проекти и опити този проблем може напълно да бъде премахнат от системата и децата да получат възможността да се радват на един интересен образователен процес, който да изпълва времето им не само с придобиването на значими знания и умения, но и с много положителни емоции и забавления.

Не на последно място, изключително значим фактор за преодоляването на проблемите в образователната ни система е насърчаването на креативността у децата. Това така важно за индивидуалното развитие на всеки човек качество доста често се пренебрегва в страната ни, но именно от класните стаи трябва да започне неговият подем у представителите на новото поколение. Отново можем да дадем примери за успешното развитие на това качество в алтернативните системи: методът Френе например насърчава творчеството в обучението чрез изготвянето на продукти и създаването, базирано на естественото любопитство и на творческия порив към себеизразяване на детето. Валдорфската педагогика пък използва методи, чрез които материалът се усвоява не механично и абстрактно, а по изключително интересен и жив начин, стимулиращ креативността - показател за това е фактът, че децата сами създават своите учебници - рисуват, описват, забавляват се и така по творчески път се свързват с изучаваната материя. Резултатите са налице - алтернативните системи и методи раждат изключително щастливи, перспективни и творчески личности, готови да водят пълноценен и устремен живот, за да осъществят всички свои цели и стремежи на практика.

Образованието несъмнено е най-основополагащият фактор за обещаващото прогресивно развитие на всяка страна. В иновативната и непрекъснато напредваща епоха, в която живеем, ние трябва да се стремим към изравняване на образователните стандарти на страната си с тези на по-развитите от нас държави, за да може да се устремим към възможността за конкурентноспособност и устойчив прогрес. За да направим това, трябва да бъдем будни и активни граждани, да взимаме полагащото ни се участие във властта, да упражняваме правото си на глас и да изразяваме мнението си, когато смятаме, че можем да променим ситуацията в положителна посока. Тъкмо ние сме бъдещето на собствената си страна и именно на себе си трябва да разчитаме, за да се подобри нейното цялостно положение занапред. А това подобрение ще започне неизменно от образованието; чрез него ще се устремим по пътя към усъвършенстване и утвърждаване на ценностната си система, на цялостното ниво на гражданска компетентност и възможности за развитие, защото както казва Уилям Бъроуз: "Целта на

образованието е знанието, но не на фактите, а на ценностите."

________________________________________________________________________________

1 Програмата за международно оценяване на ученици (PISA) чрез специализирани тестове по четене с разбиране, математика и природни науки оценява способностите на 15-годишни ученици по целия свят да прилагат адекватно наученото в училище на практика.

2 Данните са от мое собствено допитване, проведено през октомври-ноември 2018 г., в което вземат участие 25 ученици от пети до дванадесети клас.

 

 

Използвани източници:

http://www.ciced.org

https://www.obrazovanieto.bg

http://factsmaps.com

https://www.lifebites.bg

https://www.zenom.pro

https://www.mila.bg/

https://comsed.net/

http://www.frene.bg

http://www.waldorf.bg

 

Поощрение за творческо писане: Кристина Николаева Асенова, 8.б клас

 

Искам да променя представата на хората

 

(…) Има обаче едни хора, пред които немееш. Не умееш да кажеш и една дума в тяхно присъствие. Не умееш себе си. Не се чуваш какво говориш. Настръхва ти кожата. И под кожата настръхваш. Променят ритъма и значението на дишането ти. Само защото вече знаеш за тяхното съществуване. Миговете на съществото им имат друго ухание, друго очарование. Искрено ти се иска да не ги убиваш с поглед. Или с изтървана реплика. В тяхно присъствие копнееш да си ехо на ехото на ехото. И нищо друго, нищо друго. Ще ти се да потънеш. Вдън земя. Вдън небе. Да не ги убиваш. Дори и със сянката си. Има хора, в които копнееш да надникнеш. И копнееш да те надникнат. Хора многоточия. Точно тези хора, ще променят света. Човек по човек. (…)

Скъпи четящ това, ти си красив. Ти можеш да бъдеш “човек многоточие“, защото животът започва от края на твоята комфортна зона. Не просто съществувай. Живей! (…)

-.-.-.-.-.-.-.

 

Поощрение за смелост: Ангел Смолецов, 8.В клас

Искам да променя

 

Най-често хората, които нанасят тормоз, се мислят за нещо повече от другите, защото родителите им имат последен модел автомобил или защото те имат последен модел телефон. Това не е така – те са като всички други. Тези хора се самозабравят и не осъзнават, че губят най-ценното в своя живот – своите приятели. (...)  

Идва момент, когато се появяват „по-готини” хора, и тормозещите стават тормозени. И тогава човекът, който довчера се е опиянявал от своята сила и безнаказаност, започва да си задава въпросите: „Къде сбърках?; Защо никой не ме защити?; Къде са моите приятели?“. Чак сега разбира как се е чувствала неговата жертва, а именно – унизена. Едва сега агресорът разбира, че няма приятели, няма почва под краката си и няма на кого да разчита. Той е останал само с парите на родителите си, на които не се тревожат за това как се чувства детето им и дали е доволно, а му дават пари само да си създава удоволствие. И сега човекът иска да се сближи с хората и да има приятели, но никой не му вярва. Той иска да се промени, но всички мислят, че той ги лъже. Колкото по-рано човек осъзнае, че греши, толкова по-пълноценна е неговата промяна.

 

Бъди човек към хората, а не агресор и насилник! (...)

-.-.-.-.-.-.

 

Поощрение за изразена гражданска позиция: Веселина Христова Георгиева, 10.Г клас

 

Искам да променя

 

(…) Друг много важен фактор за успеха на една държава е спонсорирането на науката и културата. В някои страни, като България, не се отделя достатъчна част от бюджета за научни изследвания и разработки. Не се популяризират сред обществото културните мероприятия, паметниците на културата и музеите. Не се отделят достатъчно средства за реставрация на културни паметници. Научните изследвания и иновациите могат да окажат положително влияние върху развитието на държавата.

Друг проблем е свободата на словото и медиите. Свободното изразяване на мнение е сред най-важните граждански свободи. В класацията по свобода на медиите през 2017 година България е на 109-о място от общо 180 страни. (…)

Безработицата е проблем, който засяга много от страните по целия свят. Хората са демотивирани да работят по редица причини: недостатъчно заплащане, липса на квалификация за желаната работа, лоши условия на труд, и др. Едно от решенията на проблема е създаване на селскостопанска политика. Инвестирането в такава политика ще доведе до развитие на един от главните сектори на икономиката, който осигурява много работни места. Модернизацията (въвеждане на повече технологии) на земеделските стопанства ще доведе до привличане на млади земеделски стопани. Селскостопанската политика трябва да подкрепя екологични и щадящи климата земеделски практики и да поощрява здравословния начин на живот. (…)

-.-.-.-.-

 

Поощрение за чистосърдечност/проницателност: Димитър Теодоров Велчев, 6. клас

 

Искам да променя общуването между хората

 

(…) Иска ми се (…) да накарам хората да си дадат сметка за важността на общуването и за това, доколко липсата му ни пречи да се сближим.

 

(…) Умението да общуваме, ни помага да се сближим, да имаме здрави семейства, да създаваме приятелства и да бъдем по-добри в професията си. В отношенията си с околните не трябва да бъдем водени единствено от собствените ни интереси и от това кой какъв е и какво има. Важно е да разговаряме повече лице в лице, а не толкова чрез интернет. Трябва да бъдем по-толерантни един към друг, да се научим да изслушваме и да разбираме другите. Необходимо е да умеем да споделяме, да се доверяваме и да бъдем искрени. Мисля си, че близостта ни с природата, изкуството и книгите ще ни помогнат в общуването и ще ни направят по-добронамерени.

Животът ни ще стане по-приятен и по-лесен, ако сме по-добри един към друг. Трябва да запомним, че след всяко направено за нас добро се чувстваме добре, но след всяка извършена от нас добра постъпка се чувстваме още по-добре.

-.-.-.-.

 dsc7848

 dsc7838 1

Обучение по катедри


  • Обществени науки

  • Техническо обединение

  • Чужди езици

  • Информатика и ИТ

Занимания по интереси

Клуб

Клуб "Роботика"

Ръководител: Константина Бучинска

Read more...

Клуб

Клуб "Немски език"

Ръководител: Ангелина Гълъбова

Read more...

Клуб

Клуб "Мултимедиен свят“

Ръководител: Ирина Малешевска

Read more...

Клуб

Клуб "Математика +"

Ръководител: Керанка Иванова

Read more...

Ученически отзиви badge

Мнение

 

Благодарение на Вас се научихме да ценим качествата си и се гордеем с тях, да вярваме в себе си и винаги да преследваме целите си, колкото и непостижими да са те. Много пъти сме чували израза, че човек трябва да помни откъде идва, за да знае накъде отива.

Мнение

 

Човек започва да се изгражда като такъв още от най-ранна детска възраст. Семейството и обществото имат много голямо значение за ценностните качества, които ще притежава човек. Възпитанието и моралът зависят и от обкръжаващата среда и от много други фактори.

Мнение

 

Обучението по природни науки е на най-доброто ниво от всички училища в областта и за това говорят резултатите от олимпиади и състезания на национални нива. Развива се интереса на учениците към природните науки и техните приложения, като необходима основа за бъдеща реализация.